Чинчили: от историята на развъждането
Дори в предколумбийската ера високопоставените лица в племената на индианците носеха козина за козина.В онези дни се знаеше облеклото, което беше изтъкано от тънка и топла коса на чинчила. След пристигането на испанските завоеватели интензивният риболов на това животно започна, за да достави скъпата си козина на Съда на Испания и други европейски държави.
Това продължава до началото на 20 век, но през 1910 г. той улавя и продажбата на диви кожи на чинчила е забранена. Животните станаха много редки и държавите, на чиято територия са обичайни, решиха да запазят изчезващия поглед.
Изкуствено отгледани чинчили през 1923 г. По това време американският инженер Матиас F. Champen създаде първата ферма в Лос Анджелис. И всичко започна така. През 1918 г. Чапман работи като минен инженер за добив на мед в Чили. След като местен индианец донесе в лагера с предложение да го разменя за консерви с консервирана храна. Чапманът напусна животното у дома и той харесваше чинчилата, така че бързо да разработи план за развъждане на чинчили и да ги транспортира до Съединените щати. Обаче скоро приказката засяга, но не скоро работата се върши. През 1919 г. Чапманът решава да хване колкото се може повече чинчили, но 23 ловци, наети от него, едва ли са получили няколко животни. Зоната за търсене беше разширена и самото търсене продължи четири години, като всяка година обхваща нови територии. Например, завръщането на един от ловците за чинчила отне четири седмици! За всички години на търсене Чапман успя да събере само 11 животни, подходящи за размножаване. Представете си колко малко останаха тези животни! Но първите канални мигранти все пак трябваше да стигнат до Съединените щати. Беше много трудно, защото свикнаха с определен климат и беше почти невъзможно да се пресъздадат тези условия по време на движението. Но Матиас го направи и на 22 февруари 1923 г. 12 Чинчила пристъпи към земята на Съединените щати. Оттук започна триумфалното шествие по света! Той успява да се спусне от първите три жени и вече през 50-те години на миналия век фермите за великолепие съществуват в повечето развити държави, с изключение на СССР, Австралия и Азиатските страни. По това време чифт чинчила струва няколко хиляди долара, а човек, който има 20-30 чинчили, може да се включи в доста печеливш бизнес.
През следватните години големи успехи постигнаха големи успехи на Полша, Чехия, Дания. Има два големи центъра за продажба на козина Chinchilla - в Дания и Калифорния. С цената на една кожа на чинчила се приравнява с две или три нороки, а общо в света има около 1 милион годишно.
В СССР се предприемат опити за аклиматизиране и домашно чинчилата през 1950-1960 г. Животните са внесени в експериментални станции, в зоологическите градини, в цяла руски изследователски институт по лов и анимацията на Беларусия на Беларус. Но експериментите бяха неуспешни - почти всички чинчили загинаха.
В началото на 90 -те години чинчилите започнаха да се внасят отново, но вече насаме. Така в Русия най -накрая се появиха първите чинчилари и животните започнаха да се съхраняват като домашни любимци.
